28 sept 2008, 21:30

Избягай далеч

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.

И тази тишина е вечен спомен,
като вечността на есенния лист отронен,
остава там душата ни свободна
без веригите на тежест родна.

Чувал ли си някога съдбата
без звук да чука на вратата
и да иска с тебе да избяга...
и нейната верига, казват, стяга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко зловещо...
    Харесва ми
    Поздрави!
  • Май харесваш стягащи вериги, прочетох за тях и в един друг твой стих. Иначе определено се справяш добре, харесва ми
  • Благодаря!
  • Тъжен стих , но хубав ! Поздрави !
  • "Чувал ли си някога съдбата
    без звук да чука на вратата
    и да иска с тебе да избяга...
    и нейната верига, казват, стяга."

    Как съм те пропуснала вчера... Много е хубаво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...