28 sept 2008, 21:30

Избягай далеч

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.

И тази тишина е вечен спомен,
като вечността на есенния лист отронен,
остава там душата ни свободна
без веригите на тежест родна.

Чувал ли си някога съдбата
без звук да чука на вратата
и да иска с тебе да избяга...
и нейната верига, казват, стяга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко зловещо...
    Харесва ми
    Поздрави!
  • Май харесваш стягащи вериги, прочетох за тях и в един друг твой стих. Иначе определено се справяш добре, харесва ми
  • Благодаря!
  • Тъжен стих , но хубав ! Поздрави !
  • "Чувал ли си някога съдбата
    без звук да чука на вратата
    и да иска с тебе да избяга...
    и нейната верига, казват, стяга."

    Как съм те пропуснала вчера... Много е хубаво!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...