28 сент. 2008 г., 21:30

Избягай далеч

1.1K 0 7
Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.

И тази тишина е вечен спомен,
като вечността на есенния лист отронен,
остава там душата ни свободна
без веригите на тежест родна.

Чувал ли си някога съдбата
без звук да чука на вратата
и да иска с тебе да избяга...
и нейната верига, казват, стяга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Малко зловещо...
    Харесва ми
    Поздрави!
  • Май харесваш стягащи вериги, прочетох за тях и в един друг твой стих. Иначе определено се справяш добре, харесва ми
  • Благодаря!
  • Тъжен стих , но хубав ! Поздрави !
  • "Чувал ли си някога съдбата
    без звук да чука на вратата
    и да иска с тебе да избяга...
    и нейната верига, казват, стяга."

    Как съм те пропуснала вчера... Много е хубаво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...