28.09.2008 г., 21:30

Избягай далеч

1.1K 0 7
Искал ли си да избягаш в самотата,
да се скриеш на гробището в мъглата.
Самотен, непознат, далечен звук нашепва
и нищо в този мъртъв свят не трепва.

И тази тишина е вечен спомен,
като вечността на есенния лист отронен,
остава там душата ни свободна
без веригите на тежест родна.

Чувал ли си някога съдбата
без звук да чука на вратата
и да иска с тебе да избяга...
и нейната верига, казват, стяга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Малко зловещо...
    Харесва ми
    Поздрави!
  • Май харесваш стягащи вериги, прочетох за тях и в един друг твой стих. Иначе определено се справяш добре, харесва ми
  • Благодаря!
  • Тъжен стих , но хубав ! Поздрави !
  • "Чувал ли си някога съдбата
    без звук да чука на вратата
    и да иска с тебе да избяга...
    и нейната верига, казват, стяга."

    Как съм те пропуснала вчера... Много е хубаво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...