20 feb 2025, 17:54

Изцеление

529 2 9

Светът угасва в своята поквара.

Прошение до Бога в миг отправям

и възнак гледам към небето с вяра.

Понуда за света тук ще оставя. 

 

Отсреща, там на дивната рътлина,

по тучните поляни в тишината

проблясват в спомен земните години,

които в миг се сливат с необята. 

 

Усещам лъх едничък, твърде морен.

Във храма светски тихо е остал.

А тук е нужен див пламтеж огромен,

за който всеки нещо да е дал. 

 

Във излак, там на тучната поляна,

дълбоко доброта е съхранена.

Делата ще измият всяка рана.

Любов ще потече във светски вени. 

 

Лелея тук надежда в своя храм.

Отправям тихо за света прошение.

Сърцето мое като дар ще дам

за неговото вечно изцеление.

 

              ©️ Дарина Дикова, 02.01.2025 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дикова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...