Feb 20, 2025, 5:54 PM

Изцеление

526 2 9

Светът угасва в своята поквара.

Прошение до Бога в миг отправям

и възнак гледам към небето с вяра.

Понуда за света тук ще оставя. 

 

Отсреща, там на дивната рътлина,

по тучните поляни в тишината

проблясват в спомен земните години,

които в миг се сливат с необята. 

 

Усещам лъх едничък, твърде морен.

Във храма светски тихо е остал.

А тук е нужен див пламтеж огромен,

за който всеки нещо да е дал. 

 

Във излак, там на тучната поляна,

дълбоко доброта е съхранена.

Делата ще измият всяка рана.

Любов ще потече във светски вени. 

 

Лелея тук надежда в своя храм.

Отправям тихо за света прошение.

Сърцето мое като дар ще дам

за неговото вечно изцеление.

 

              ©️ Дарина Дикова, 02.01.2025 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...