Светът угасва в своята поквара.
Прошение до Бога в миг отправям
и възнак гледам към небето с вяра.
Понуда за света тук ще оставя.
Отсреща, там на дивната рътлина,
по тучните поляни в тишината
проблясват в спомен земните години,
които в миг се сливат с необята.
Усещам лъх едничък, твърде морен.
Във храма светски тихо е остал.
А тук е нужен див пламтеж огромен,
за който всеки нещо да е дал. ...