Изцеление
Светът угасва в своята поквара.
Прошение до Бога в миг отправям
и възнак гледам към небето с вяра.
Понуда за света тук ще оставя.
Отсреща, там на дивната рътлина,
по тучните поляни в тишината
проблясват в спомен земните години,
които в миг се сливат с необята.
Усещам лъх едничък, твърде морен.
Във храма светски тихо е остал.
А тук е нужен див пламтеж огромен,
за който всеки нещо да е дал.
Във излак, там на тучната поляна,
дълбоко доброта е съхранена.
Делата ще измият всяка рана.
Любов ще потече във светски вени.
Лелея тук надежда в своя храм.
Отправям тихо за света прошение.
Сърцето мое като дар ще дам
за неговото вечно изцеление.
©️ Дарина Дикова, 02.01.2025 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дарина Дикова Все права защищены
