2 may 2018, 19:47

Изчакай ме 

  Poesía » De amor
633 0 3

 

Уморих се с поглед да блуждая,

вперен там високо в небесата,

да те проектирам, да мечтая,

но да си оставам на земята.

 

Уморих се да решавам тези

сложни казуси на самотата.

Ще се радвам някой да ме глези

и да вижда просто в мен жената.

 

Уморих се да съм все засмяна,

а да се спотайвам като стена.

Имам нужда вечер, на дивана

някой тихо да чете до мене.

 

Уморих се вечно да се пазя,

да воювам, за да оцелея.

Иска ми се смело да нагазя

в любовта, преди да остарея.

 

Ще те видя, може би накрая…

Уморих се, но сама оставам.

Срещна ли те, ще те разпозная.

Чакай ме, навярно заслужавам!

 

Автор: Зоя Господинова

01.05.2018г.

© Zoya Mitrusheva Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хора, не зная накъде да се озъртам. Вероятно ще ме намери...
  • Ами тя понякога е до нас, ама не я виждаме. Не бива да се отказваме от нея.
  • Харесва ми, поздравявам те! Браво – прекрасно е!
Propuestas
: ??:??