Изчакай ме
Уморих се с поглед да блуждая,
вперен там високо в небесата,
да те проектирам, да мечтая,
но да си оставам на земята.
Уморих се да решавам тези
сложни казуси на самотата.
Ще се радвам някой да ме глези
и да вижда просто в мен жената.
Уморих се да съм все засмяна,
а да се спотайвам като стена.
Имам нужда вечер, на дивана
някой тихо да чете до мене.
Уморих се вечно да се пазя,
да воювам, за да оцелея.
Иска ми се смело да нагазя
в любовта, преди да остарея.
Ще те видя, може би накрая…
Уморих се, но сама оставам.
Срещна ли те, ще те разпозная.
Чакай ме, навярно заслужавам!
Автор: Зоя Господинова
01.05.2018г.
© Zoya Mitrusheva All rights reserved.
