16 nov 2010, 20:41

Изчезваш с мъглите 

  Poesía » Otra
1499 0 10

Изчезваш по малко с мъглите.

Топиш се подобно на свещ

и бледият блясък в очите

пронизва ме - остър, зловещ.

 

А помниш ли, беше отдавна,

когато ловеше слънца?

Сега си отиваш тъй бавно

и как бих могла да те спра?

 

Разбирам, че близо е краят.

Към него отдавна летиш.

Във тясната болнична стая

връхлита те сън. Вече спиш!

© Христина Маджарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??