Изчезваш с мъглите

Поэзия » Другая

2.1K 0 10

Изчезваш по малко с мъглите.

Топиш се подобно на свещ

и бледият блясък в очите

пронизва ме - остър, зловещ.

А помниш ли, беше отдавна,

когато ловеше слънца?

Сега си отиваш тъй бавно

и как бих могла да те спра?

Разбирам, че близо е краят.

Към него отдавна летиш.

Във тясната болнична стая

връхлита те сън. Вече спиш!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Смиф (Валентин Евстатиев)

Браво!
"Изчезваш по малко с мъглите..."

2011-01-14T17:39:57+02:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Уловила си трагичната нотка и с болка си я предала.
Поздравления за поетическите ти умния!

2011-01-14T13:57:36+02:00
vladun (Владимир Виденов)

Има заряд при теб, и техниката на стиха е добра.
Много хубаво стихотворение, а според мен - и обещаваща перспектива.
От сърце ти се радвам!)))

2010-12-27T16:07:25+02:00
rozza (Радка Миндова)

Хареса ми.

2010-11-29T14:51:08+02:00
Paur (Симеон Дончев)

помня

2010-11-28T23:06:46+02:00