16.11.2010 г., 20:41 ч.

Изчезваш с мъглите 

  Поезия » Друга
1678 0 10

Изчезваш по малко с мъглите.

Топиш се подобно на свещ

и бледият блясък в очите

пронизва ме - остър, зловещ.

 

А помниш ли, беше отдавна,

когато ловеше слънца?

Сега си отиваш тъй бавно

и как бих могла да те спра?

 

Разбирам, че близо е краят.

Към него отдавна летиш.

Във тясната болнична стая

връхлита те сън. Вече спиш!

© Христина Маджарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??