16.11.2010 г., 20:41 ч.
Изчезваш с мъглите
Изчезваш по малко с мъглите.
Топиш се подобно на свещ
и бледият блясък в очите
пронизва ме - остър, зловещ.
А помниш ли, беше отдавна,
когато ловеше слънца?
Сега си отиваш тъй бавно
и как бих могла да те спра?
Разбирам, че близо е краят.
Към него отдавна летиш.
Във тясната болнична стая
връхлита те сън. Вече спиш!
© Христина Маджарова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Уловила си трагичната нотка и с болка си я предала.
Поздравления за поетическите ти умния! -
Има заряд при теб, и техниката на стиха е добра.
Много хубаво стихотворение, а според мен - и обещаваща перспектива.
От сърце ти се радвам!))) -
Хареса ми.
-
помня
-
Разтърсващо!
Такъв стих боли... -
Толкова много болка.
-
Хареса ми!
-
Оууу - добро е!
-
Много е силно... Чак се усеща колко тежи...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Изчезваш по малко с мъглите..."