7 mar 2013, 9:41  

Изчезващ вид ( акростих )

  Poesía » Otra
998 1 0

Изчезващ вид ( акростих )


 

Живеят на далечни, чужди планети,
Е може би намират се и на тази.

Но ако ги има, или са заети,

Или са фантазия.

Изчезващ вид,

Записан  в червената книга.

Къде е? Някой да каже, ако обича,
Личи си че търсенето все недостига.
Южния или северния полюс?
Часовникът тиктака, времето изтича,
Е, дано съществуват, моля се,
Но може да има принцеса през девет планини в десета,
Или пък цвете в пустинята.
Ясно е, че в океана има рибета, (Ясно е, че има русалки във всички морета)
                             но за да стигнеш до тях, трябва да минеш през тинята.

 

 


Послепис:  Кои са жените изключения ли? Когато срещна някоя, ще я опиша в „стих” и ще го споделя с вас.

 

В. Николов

 

06.03.2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...