7 мар. 2013 г., 09:41  

Изчезващ вид ( акростих )

994 1 0

Изчезващ вид ( акростих )


 

Живеят на далечни, чужди планети,
Е може би намират се и на тази.

Но ако ги има, или са заети,

Или са фантазия.

Изчезващ вид,

Записан  в червената книга.

Къде е? Някой да каже, ако обича,
Личи си че търсенето все недостига.
Южния или северния полюс?
Часовникът тиктака, времето изтича,
Е, дано съществуват, моля се,
Но може да има принцеса през девет планини в десета,
Или пък цвете в пустинята.
Ясно е, че в океана има рибета, (Ясно е, че има русалки във всички морета)
                             но за да стигнеш до тях, трябва да минеш през тинята.

 

 


Послепис:  Кои са жените изключения ли? Когато срещна някоя, ще я опиша в „стих” и ще го споделя с вас.

 

В. Николов

 

06.03.2013 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...