Изчезваща порода

emo2 (Емил Стоянов)
236 750

5 sept 2015, 21:22

Poesía » Otra

481 0 2

ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА

Прегракнах да мълча. Без глас останах.

Рисувам през нощта сърца по селски.

Със резенче лимон, голяма водка,

а за подложка - ,,Идиот,, на Достоевски.

Идиот – каква красива дума…

Красива като булчинска дантела,

захвърлена като момински спомен,

попаднала в ръцете на ергена.

Идиотът е загиваща порода.

Самотен пие антидепресанти…

Светът не иска да е пълен със идиоти,

Той иска да е пълен със таланти

И много скоро… без аплодисменти,

ще дойде краят му трагичен…

Ех… колко малко идиоти,

останаха във този свят приличен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ivaani (Радка Горанова)

2015-09-07T18:37:56+03:00

Замисли ме стихът ти Емо! Сигурна съм, че това е била и целта ти...Какво ли му трябва на света?...Нека всеки си отговори сам...Поздрави от мен
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-09-05T21:26:19+03:00

На финала се получи объркано противоречие..., но все пак е позитивно в заключение...!!!