emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Sep 5, 2015, 9:22 PM

Изчезваща порода 

  Poetry » Other
480 0 2

ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА

 

Прегракнах да мълча. Без глас останах.

Рисувам през нощта сърца по селски.

Със резенче лимон, голяма водка,

а за подложка - ,,Идиот,, на Достоевски.

 

Идиот – каква красива дума…

Красива като булчинска дантела,

захвърлена като момински спомен,

попаднала в ръцете на ергена.

 

Идиотът е загиваща порода.

Самотен пие антидепресанти…

Светът не иска да е пълен със идиоти,

Той иска да е пълен със таланти

 

И много скоро… без аплодисменти,

ще дойде краят му трагичен…

Ех… колко малко идиоти,

останаха във този свят приличен.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Замисли ме стихът ти Емо! Сигурна съм, че това е била и целта ти...Какво ли му трябва на света?...Нека всеки си отговори сам...Поздрави от мен
  • На финала се получи объркано противоречие..., но все пак е позитивно в заключение...!!!
Random works
: ??:??