Изчезваща порода
ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА
Прегракнах да мълча. Без глас останах.
Рисувам през нощта сърца по селски.
Със резенче лимон, голяма водка,
а за подложка - ,,Идиот,, на Достоевски.
Идиот – каква красива дума…
Красива като булчинска дантела,
захвърлена като момински спомен,
попаднала в ръцете на ергена.
Идиотът е загиваща порода.
Самотен пие антидепресанти…
Светът не иска да е пълен със идиоти,
Той иска да е пълен със таланти
И много скоро… без аплодисменти,
ще дойде краят му трагичен…
Ех… колко малко идиоти,
останаха във този свят приличен.
© Емил Стоянов All rights reserved.
