Изчезваща порода
ИЗЧЕЗВАЩА ПОРОДА
Прегракнах да мълча. Без глас останах.
Рисувам през нощта сърца по селски.
Със резенче лимон, голяма водка,
а за подложка - ,,Идиот,, на Достоевски.
Идиот – каква красива дума…
Красива като булчинска дантела,
захвърлена като момински спомен,
попаднала в ръцете на ергена.
Идиотът е загиваща порода.
Самотен пие антидепресанти…
Светът не иска да е пълен със идиоти,
Той иска да е пълен със таланти
И много скоро… без аплодисменти,
ще дойде краят му трагичен…
Ех… колко малко идиоти,
останаха във този свят приличен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
