skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
31 may 2012, 13:37

Издумано 

  Poesía » Filosófica
773 0 4

Жълтото виме небесно

пръскаше слънчево мляко.

И в прегорялата есен

понесе се мирис на хляб.

 

Завъртя се под гнилата стряха

и подпря товара ù тежък.

Зърнах баба да седи върху прага,

без очи и без глас да нарежда.

 

Чух я да пустосва следобеда

и гълчи до девето коляно,

че никой не идвал на гроба ù

и кръстът сам буренясвал.

 

Но щом си изплака неволята

и спря да си пощи душата,

призракът месала разтвори

и къшей хляб ми подаде.

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??