Издумано
Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха
и подпря товара ù тежък.
Зърнах баба да седи върху прага,
без очи и без глас да нарежда.
Чух я да пустосва следобеда
и гълчи до девето коляно,
че никой не идвал на гроба ù
и кръстът сам буренясвал.
Но щом си изплака неволята
и спря да си пощи душата,
призракът месала разтвори
и къшей хляб ми подаде.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Балди Всички права запазени
