Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха
и подпря товара ù тежък.
Зърнах баба да седи върху прага,
без очи и без глас да нарежда.
Чух я да пустосва следобеда
и гълчи до девето коляно,
че никой не идвал на гроба ù
и кръстът сам буренясвал.
Но щом си изплака неволята
и спря да си пощи душата,
призракът месала разтвори
и къшей хляб ми подаде.
© Стефан Балди All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
