skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
May 31, 2012, 1:37 PM

Издумано 

  Poetry » Phylosophy
877 0 4

Жълтото виме небесно

пръскаше слънчево мляко.

И в прегорялата есен

понесе се мирис на хляб.

 

Завъртя се под гнилата стряха

и подпря товара ù тежък.

Зърнах баба да седи върху прага,

без очи и без глас да нарежда.

 

Чух я да пустосва следобеда

и гълчи до девето коляно,

че никой не идвал на гроба ù

и кръстът сам буренясвал.

 

Но щом си изплака неволята

и спря да си пощи душата,

призракът месала разтвори

и къшей хляб ми подаде.

© Стефан Балди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??