Това не винаги си ти, защото винаги си друго.
М. Петкова
Изглежда безнадеждно, а е смешно.
Наоколо – парченца нежност чезнат.
Потапят се дълбоко във безкрая.
Прашинка гложди ти окото, но нехаеш.
Минава любовта. И времето ще мине.
Препатила глава. Обича само зидове.
Усилия напразни. Нищо не излиза,
а уж било катарзис. Излишен драматизъм.
© Иванка Гичева Todos los derechos reservados