Това не винаги си ти, защото винаги си друго.
М. Петкова
Изглежда безнадеждно, а е смешно.
Наоколо – парченца нежност чезнат.
Потапят се дълбоко във безкрая.
Прашинка гложди ти окото, но нехаеш.
Минава любовта. И времето ще мине.
Препатила глава. Обича само зидове.
Усилия напразни. Нищо не излиза,
а уж било катарзис. Излишен драматизъм.
© Иванка Гичева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
