Dennitza (Деница Петрова)
8 19
2 nov 2021, 14:51

Изгрей във мен 

  Poesía » De amor, Del paisaje
977 2 5

 

Изгрей във мен, ти слънце от зората

с лъчите си стопли за миг душата.

Магия си. Лъчите ти са златен дъжд

щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.

От тръпката се ражда светлина

и всяка сянка ти превръщаш в топлина.

Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,

тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

© Деница Петрова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

24 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??