Dennitza (Деница Петрова)
8 19
2 нояб. 2021 г., 14:51

Изгрей във мен 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
984 2 5

 

Изгрей във мен, ти слънце от зората

с лъчите си стопли за миг душата.

Магия си. Лъчите ти са златен дъжд

щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.

От тръпката се ражда светлина

и всяка сянка ти превръщаш в топлина.

Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,

тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

© Деница Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

24 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??