Dennitza (Деница Петрова)
8 19
2.11.2021 г., 14:51 ч.

Изгрей във мен 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
1182 2 5

 

Изгрей във мен, ти слънце от зората

с лъчите си стопли за миг душата.

Магия си. Лъчите ти са златен дъжд

щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.

От тръпката се ражда светлина

и всяка сянка ти превръщаш в топлина.

Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,

тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

© Деница Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

24 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??