Dennitza (Деница Петрова)
8 19
Nov 2, 2021, 2:51 PM

Изгрей във мен 

  Poetry » Love, Landscape
1162 2 5

 

Изгрей във мен, ти слънце от зората

с лъчите си стопли за миг душата.

Магия си. Лъчите ти са златен дъжд

щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.

От тръпката се ражда светлина

и всяка сянка ти превръщаш в топлина.

Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,

тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

© Деница Петрова All rights reserved.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

24 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??