Изгрей във мен

Nov 2, 2021, 2:51 PM

Poetry » Love, Landscape

1315 2 5

Изгрей във мен, ти слънце от зората
с лъчите си стопли за миг душата.
Магия си. Лъчите ти са златен дъжд
щом стигнеш ме, изтръпвам изведнъж.
От тръпката се ражда светлина
и всяка сянка ти превръщаш в топлина.
Не бързай. И не тръгвай. В мен постой,
тъгата заличавай в слънчев, мек порой.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Достатъчен е един слънчев лъч, за да разсее много сенки »

Изгрей във мен

Want to read more?

24 place

Random works