22 dic 2014, 13:54

Изгрев

  Poesía
437 0 1

Посрещам изгрева

пурпурно-червен.

Разпуква се небето,

разтваря бавно своите врати -

красива жълта роза

на фона на морето разцъфва пред очите.

Държи ме в плен.

Разпуска огнени коси,

разпръсква хиляди лъчи.

Жари. Пясъкът краката боси пари,

скривам болката в солените води.

Слънцето  играе  с къдриците ми руси.

Лято е.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса новото ти стихотворение. Това е едно бижу, което заслужава вниманието на всички! Поздрав за това прекрасно произведение!
    Весели празници! Бъди!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...