dodic (Деян Димитров)
266 1705
27 mar 2007, 19:49

Изгрев 

  Poesía
1012 0 5

 

 

Слънцето погали заснежени върхове,

глава си сънен ден надигна,

страховити, исполински ридове,

нижеха се докъдето поглед стига.

 

А нощта от другата страна,

пълзеше, слизаше по склона,

спираше, помахваше с ръка,

потъваше в гората, вземайки си сбогом.

 

Животът запъхтян за миг се спря,

заслепен от тази живописна гледка,

а утринната свежест, красота,

затваряха го сякаш в клетка.

 

Северняк от ъгъла просвири,

раздвижи пушек от настръхнали комини,

разхвърля с шепи белите баири,

и да посрещне утрото замина.

 

А играта му събуди всички,

и хукна пак, живота се забърза,

настъпваше денят със глъчка,

а аз още гледах върхове през сълзи.

 

Дали от северняка бяха в миг наболи,

или в очите се таяха от възхита,

че там, пред върхове небе проболи,

от красотата българска отпивах.

 

 

 Причината за това стихотворение е едноименната снимка /в раздел фотографии/ и спомена от този миг. 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъкмо се чудех към кой твой стих да добавя моя коментар за произведенията ти, когато попаднах на този, който особено много ми въздейства. Много харесвам стила ти . Някакси казваш нещата по начин, който ми е много близък и осезаем. А с този стих докосна душата ми. Благодаря ти .
  • Благодаря
  • Прекрасен стих!!!
  • Много ми хареса!
    БРАВО!
  • Поздрави и от мен за красивия стих, Деяне!!!
Propuestas
: ??:??