17 mar 2007, 13:56

Изгрев

  Poesía
781 0 7
Та какво е вечноста без теб
само черна, мъртва  поляна
изгорена от сълзи, премяна
облякла е днес, сивият ден

Светлина ще облечеш днес,
бъди Кралица в моя дворец,
ето Пръстен за нашия годеж,
звезда на ръката ти дарявам.

От небесата, тя падна за теб.
Стопли я с устни от вечност,
на ръката като печат я положи.
Нека този Пръстен дари ни зора
и плахо и име дарим, Любовта...

... Изгрев за Нас...
... Изгрев свещен...
... изгрев от устни...
... твоите устни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • БРАВО!МНОГО МИ ХАРЕСА!
  • БРАВО!
    Много по-хубав стих от предишния! Много!
  • В първоначалния вид имаше преди всеки и след всеки ред многоточие, което според мен не го прави по-добре. Аз не задължавам да се съобрази с мнението ми. Просто мое виждане. Сега в този си вид е много по-добре.
    Поздрави отново!!!
  • Прекрасно е!!
    Поздрав и усмивка!
  • Очарована съм от този стих!!!
    Браво!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...