17 мар. 2007 г., 13:56

Изгрев

780 0 7
Та какво е вечноста без теб
само черна, мъртва  поляна
изгорена от сълзи, премяна
облякла е днес, сивият ден

Светлина ще облечеш днес,
бъди Кралица в моя дворец,
ето Пръстен за нашия годеж,
звезда на ръката ти дарявам.

От небесата, тя падна за теб.
Стопли я с устни от вечност,
на ръката като печат я положи.
Нека този Пръстен дари ни зора
и плахо и име дарим, Любовта...

... Изгрев за Нас...
... Изгрев свещен...
... изгрев от устни...
... твоите устни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Йовчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • БРАВО!МНОГО МИ ХАРЕСА!
  • БРАВО!
    Много по-хубав стих от предишния! Много!
  • В първоначалния вид имаше преди всеки и след всеки ред многоточие, което според мен не го прави по-добре. Аз не задължавам да се съобрази с мнението ми. Просто мое виждане. Сега в този си вид е много по-добре.
    Поздрави отново!!!
  • Прекрасно е!!
    Поздрав и усмивка!
  • Очарована съм от този стих!!!
    Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...