На изгрева помахах със ръка,
а той ме близна с лъч и се усмихна.
Изсвири сойка, гълъб там запя,
изгониха неканените мисли.
Гореща длан на рамото ми спря
и слънцето се вдигна с цяла педя.
Целувката бе весела игра,
а погледът – вълшебството на веда.
Прегърна ме, с косите си покри
на голото ми тяло свободата.
И пак ония, дяволски искри,
ме канеха да вкуся сладостта ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse