zefpet (Илко Карайчев)
40 612
29.06.2012 г., 11:20 ч.

Изгрев 

  Поезия » Любовна
3361 0 17

На изгрева помахах със ръка,

а той ме близна с лъч и се усмихна.

Изсвири сойка, гълъб там запя,

изгониха неканените мисли.

 

Гореща длан на рамото ми спря

и слънцето се вдигна с цяла педя.

Целувката бе весела игра,

а погледът – вълшебството на веда.

 

Прегърна ме, с косите си покри

на голото ми тяло свободата.

И пак ония, дяволски искри,

ме канеха да вкуся сладостта ти.

 

А бризът се направи на заспал,

дори и не посмя да ни докосне.

Дали такава обич бе мечтал,

в която няма вчера, няма после...

 

На корабна сирена песента

покани ни на танц с красиви трели.

След този изгрев с тебе полетях

в магията на други измерения! 

© Илко Карайчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??