Изгрев
На изгрева помахах със ръка,
а той ме близна с лъч и се усмихна.
Изсвири сойка, гълъб там запя,
изгониха неканените мисли.
Гореща длан на рамото ми спря
и слънцето се вдигна с цяла педя.
Целувката бе весела игра,
а погледът – вълшебството на веда.
Прегърна ме, с косите си покри
на голото ми тяло свободата.
И пак ония, дяволски искри,
ме канеха да вкуся сладостта ти.
А бризът се направи на заспал,
дори и не посмя да ни докосне.
Дали такава обич бе мечтал,
в която няма вчера, няма после...
На корабна сирена песента
покани ни на танц с красиви трели.
След този изгрев с тебе полетях
в магията на други измерения!
© Илко Карайчев All rights reserved.
