28 mar 2007, 16:04

"Изгрева на юли"

  Poesía
764 0 3
Сама посрещнах изгрева на юли.
Оставих призрачни следи,
защото аз принадлежа на утре,
а ти на миналите дни.

Виж!
Аз съм гларусът със счупени криле
и трябва да умра в морето,
защото се родих във небесата
и трябва да угодя на хорските прищевки.

Виж, искра съм
в огъня на плажа
и чакам последната вълна на Юли,
за да се превърна в Нула.

Виж изгрева на юли!
С него си отива морето
и следите ми, и вчера.
Погали ме за последно,
за да си отида чиста
с последната вълна.

    21.10.2006 - 28.03.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...