Mar 28, 2007, 4:04 PM

"Изгрева на юли"

  Poetry
762 0 3
Сама посрещнах изгрева на юли.
Оставих призрачни следи,
защото аз принадлежа на утре,
а ти на миналите дни.

Виж!
Аз съм гларусът със счупени криле
и трябва да умра в морето,
защото се родих във небесата
и трябва да угодя на хорските прищевки.

Виж, искра съм
в огъня на плажа
и чакам последната вълна на Юли,
за да се превърна в Нула.

Виж изгрева на юли!
С него си отива морето
и следите ми, и вчера.
Погали ме за последно,
за да си отида чиста
с последната вълна.

    21.10.2006 - 28.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...