Mar 28, 2007, 4:04 PM

"Изгрева на юли"

  Poetry
757 0 3
Сама посрещнах изгрева на юли.
Оставих призрачни следи,
защото аз принадлежа на утре,
а ти на миналите дни.

Виж!
Аз съм гларусът със счупени криле
и трябва да умра в морето,
защото се родих във небесата
и трябва да угодя на хорските прищевки.

Виж, искра съм
в огъня на плажа
и чакам последната вълна на Юли,
за да се превърна в Нула.

Виж изгрева на юли!
С него си отива морето
и следите ми, и вчера.
Погали ме за последно,
за да си отида чиста
с последната вълна.

    21.10.2006 - 28.03.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...