26 nov 2013, 21:16

Изгряващо слънце

  Poesía » Otra
870 0 0

С изгрева на слънцето ще се въздигне,

до залеза смъртта ще ви настигне.

Адско изчадие от изток идва,

сред пурпурна мараня се придвижва,

над него ще се вие циклон вредоносен,

ще донесе бури и въздух смъртоносен,

след него земята ще бъде раздрана

и със кървави реки напоявана.

Ще язди същество двуглаво,

с огромни бивни и злонраво,

с копита от резци сърповидни,

с три опашки с шипове пагубни.

От меча му светкавици излизат,

около му огнени торнада бушуват,

пред него вали дъжд киселинен

и едра градушка пада с тътен.

 

Със мрак деня ще украси,

посевите ще порази,

водите ще отрови,

кладенците ще зарови,

горите ще изкорени,

страните ви ще разгроми,

храмовете ще оскверни,

телата ви ще раздроби,

душите ви ще пороби.

 

Ето и вашият ред дойде,

глави на изток обърнете,

в изгряващото слънце се взрете,

сърцата потръпват, дъхът ви спира,

защото то към вас галопира!

 

 

ноември 2013

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виталий Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...