26 нояб. 2013 г., 21:16

Изгряващо слънце

873 0 0

С изгрева на слънцето ще се въздигне,

до залеза смъртта ще ви настигне.

Адско изчадие от изток идва,

сред пурпурна мараня се придвижва,

над него ще се вие циклон вредоносен,

ще донесе бури и въздух смъртоносен,

след него земята ще бъде раздрана

и със кървави реки напоявана.

Ще язди същество двуглаво,

с огромни бивни и злонраво,

с копита от резци сърповидни,

с три опашки с шипове пагубни.

От меча му светкавици излизат,

около му огнени торнада бушуват,

пред него вали дъжд киселинен

и едра градушка пада с тътен.

 

Със мрак деня ще украси,

посевите ще порази,

водите ще отрови,

кладенците ще зарови,

горите ще изкорени,

страните ви ще разгроми,

храмовете ще оскверни,

телата ви ще раздроби,

душите ви ще пороби.

 

Ето и вашият ред дойде,

глави на изток обърнете,

в изгряващото слънце се взрете,

сърцата потръпват, дъхът ви спира,

защото то към вас галопира!

 

 

ноември 2013

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виталий Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...