Nov 26, 2013, 9:16 PM

Изгряващо слънце

  Poetry » Other
871 0 0

С изгрева на слънцето ще се въздигне,

до залеза смъртта ще ви настигне.

Адско изчадие от изток идва,

сред пурпурна мараня се придвижва,

над него ще се вие циклон вредоносен,

ще донесе бури и въздух смъртоносен,

след него земята ще бъде раздрана

и със кървави реки напоявана.

Ще язди същество двуглаво,

с огромни бивни и злонраво,

с копита от резци сърповидни,

с три опашки с шипове пагубни.

От меча му светкавици излизат,

около му огнени торнада бушуват,

пред него вали дъжд киселинен

и едра градушка пада с тътен.

 

Със мрак деня ще украси,

посевите ще порази,

водите ще отрови,

кладенците ще зарови,

горите ще изкорени,

страните ви ще разгроми,

храмовете ще оскверни,

телата ви ще раздроби,

душите ви ще пороби.

 

Ето и вашият ред дойде,

глави на изток обърнете,

в изгряващото слънце се взрете,

сърцата потръпват, дъхът ви спира,

защото то към вас галопира!

 

 

ноември 2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виталий Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...