Изгубен

Poesía » De amor

691 0 5

Когато блясна ярката ти мълния,

очи ми скри божествения плам

и моят поглед, здраво прикован,

до днес от теб не мога да извърна.

Изгубен мрак в горите тилилейски,

се скита тя - душата ми ранена,

за друга хубост сякаш непрогледна

и като Омир стихове все пей си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздрави и от мен!!!
Харесах...

2010-07-17T22:56:47+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Ех... много хубав, мил и òбичен стих!
Благодаря ти за удоволствието да прочета!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

((( )))

2010-05-24T00:24:14+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Кротка лиричност...Нека да не спира песента - тя от тъгата се ражда.

2010-05-14T23:40:47+03:00
yotovava (Валентина Йотова)

Не си изгубен, приятелю, щом си близо до подобна красота!

2010-05-13T09:56:45+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Такива са душите, Иване...
Не всички сигурно, но влюбените определено...
Нека не им се сърдим за това, че обичат!
Поздравления!

2010-05-13T08:56:21+03:00