rudin (Иван Христов)
858 1444
13 may 2010, 4:31

Изгубен 

  Poesía » De amor
577 0 5

 

 

Когато блясна ярката ти мълния,

очи ми скри божествения плам

и моят поглед, здраво прикован,

до днес от теб не мога да извърна.

 

 

Изгубен мрак в горите тилилейски,

се скита тя - душата ми ранена,

за друга хубост сякаш непрогледна

и като Омир стихове все пей си.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрави и от мен!!!
    Харесах...
  • Ех... много хубав, мил и òбичен стих!
    Благодаря ти за удоволствието да прочета!

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

    ((( )))
  • Кротка лиричност...Нека да не спира песента - тя от тъгата се ражда.
  • Не си изгубен, приятелю, щом си близо до подобна красота!
  • Такива са душите, Иване...
    Не всички сигурно, но влюбените определено...
    Нека не им се сърдим за това, че обичат!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??