rudin (Иван Христов)
858 1444
May 13, 2010, 4:31 AM

Изгубен 

  Poetry » Love
5.0 / 8
616 0 5
Когато блясна ярката ти мълния,
очи ми скри божествения плам
и моят поглед, здраво прикован,
до днес от теб не мога да извърна.
Изгубен мрак в горите тилилейски,
се скита тя - душата ми ранена,
за друга хубост сякаш непрогледна
и като Омир стихове все пей си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Random works
  • persian (Петър) Да бъде
    Да бъде
  • SoulBansha (F. G. R.) It's nice
    How nice is a person to be lonely- all alone against the evils of the world; from the shackles of th...
  • Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) Gear and talent
    Camera can't make you a pro, It is seeing the picture that does. If you start in this slowly to grow...
  • Odir (Peter Wolf) Fireflies XVI.VIII.2018
    And so, I decompose inside the autumn air, And so the night behold my Neverland; The fireflies are j...

More works »