rudin (Иван Христов)
865 1445
May 13, 2010, 4:31 AM

Изгубен 

  Poetry » Love
539 0 5

 

 

Когато блясна ярката ти мълния,

очи ми скри божествения плам

и моят поглед, здраво прикован,

до днес от теб не мога да извърна.

 

 

Изгубен мрак в горите тилилейски,

се скита тя - душата ми ранена,

за друга хубост сякаш непрогледна

и като Омир стихове все пей си.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави и от мен!!!
    Харесах...
  • Ех... много хубав, мил и òбичен стих!
    Благодаря ти за удоволствието да прочета!

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

    ((( )))
  • Кротка лиричност...Нека да не спира песента - тя от тъгата се ражда.
  • Не си изгубен, приятелю, щом си близо до подобна красота!
  • Такива са душите, Иване...
    Не всички сигурно, но влюбените определено...
    Нека не им се сърдим за това, че обичат!
    Поздравления!
Random works
: ??:??