9 jun 2024, 15:35

Изгубен 

  Poesía » Filosófica
150 0 0

Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...

И за какво ни бяха дните?
Безсънните - горещи нощи.
Вятърът и пепелта в косите.
Защо това си мисля още?

Живот дали така „изгубен”?
Дирята така и не оставих.
Сам - себе си погубващ...
Уви и всичко се повтаря.

© Веселин Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??