Jun 9, 2024, 3:35 PM

Изгубен 

  Poetry » Phylosophy
107 0 0

Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...

И за какво ни бяха дните?
Безсънните - горещи нощи.
Вятърът и пепелта в косите.
Защо това си мисля още?

Живот дали така „изгубен”?
Дирята така и не оставих.
Сам - себе си погубващ...
Уви и всичко се повтаря.

© Веселин Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??