Изгубен

9 июн. 2024 г., 15:35

Поэзия » Философская

149 0 0

Седя така замислен.
Цигарата ми пак догаря.
За живот безсмислен
в мен, мисъл се протяга...

И за какво ни бяха дните?
Безсънните - горещи нощи.
Вятърът и пепелта в косите.
Защо това си мисля още?

Живот дали така „изгубен”?
Дирята така и не оставих.
Сам - себе си погубващ...
Уви и всичко се повтаря.

Изгубен

Свързани произведения

Комментарии

Предложения