5 ene 2011, 20:33

Изгубен пъзел

1.2K 0 0

 

 

Когато някой от тебе си отива,

сърцето и душата от болка се превива

и невъзможно е да сглобиш сега

пъзела в ограбената си душа!

Дори да искаш живота с ръце

да сграбчиш с цялото си сърце,

нещо липсва... и знам кое -

едно изгубено, изстрадано парче.

Кой сега усмивката на лицето ми ще върне?

Кой тъй безусловно, нежно ще ме прегърне?

И за какво да се боря в сивия ми ден,

уморена от надежда и студено е в мен!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...