5 ene 2011, 20:33

Изгубен пъзел

1.2K 0 0

 

 

Когато някой от тебе си отива,

сърцето и душата от болка се превива

и невъзможно е да сглобиш сега

пъзела в ограбената си душа!

Дори да искаш живота с ръце

да сграбчиш с цялото си сърце,

нещо липсва... и знам кое -

едно изгубено, изстрадано парче.

Кой сега усмивката на лицето ми ще върне?

Кой тъй безусловно, нежно ще ме прегърне?

И за какво да се боря в сивия ми ден,

уморена от надежда и студено е в мен!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...