5.01.2011 г., 20:33

Изгубен пъзел

1.2K 0 0

 

 

Когато някой от тебе си отива,

сърцето и душата от болка се превива

и невъзможно е да сглобиш сега

пъзела в ограбената си душа!

Дори да искаш живота с ръце

да сграбчиш с цялото си сърце,

нещо липсва... и знам кое -

едно изгубено, изстрадано парче.

Кой сега усмивката на лицето ми ще върне?

Кой тъй безусловно, нежно ще ме прегърне?

И за какво да се боря в сивия ми ден,

уморена от надежда и студено е в мен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...