5.01.2011 г., 20:33

Изгубен пъзел

1.2K 0 0

 

 

Когато някой от тебе си отива,

сърцето и душата от болка се превива

и невъзможно е да сглобиш сега

пъзела в ограбената си душа!

Дори да искаш живота с ръце

да сграбчиш с цялото си сърце,

нещо липсва... и знам кое -

едно изгубено, изстрадано парче.

Кой сега усмивката на лицето ми ще върне?

Кой тъй безусловно, нежно ще ме прегърне?

И за какво да се боря в сивия ми ден,

уморена от надежда и студено е в мен!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...