21 mar 2017, 23:14

Изгубен свят

1.1K 0 2

Ехоо, свят?
Появи се!

Къде си?
Няма те.
Скри се.

Аз съм тук,
просто за малко избягах-
не цупи се...
Връщам се, но теб сякаш те няма...
Покажи се!...

Сърдиш ли ми се, свят,
че избягах?
-Е добре.
И аз ти се сърдя тогава, 
че повод ми даде.

Но ето-
аз върнах се,
а тебе те няма.
Питам къде си?
Или просто винаги
бил си измама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Веси! Отговорът се крие дълбоко във всеки от нас, според възприятията ни. Може би като повечето житейски въпроси, отговорът идва сам, след като спрем да го търсим
  • Цвети, леко закачливо и по интересен начин сътворен стих ни поднасяш с един въпрос на края, на който всеки търси отговора. Поздравления!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...