21 мар. 2017 г., 23:14

Изгубен свят

1.1K 0 2

Ехоо, свят?
Появи се!

Къде си?
Няма те.
Скри се.

Аз съм тук,
просто за малко избягах-
не цупи се...
Връщам се, но теб сякаш те няма...
Покажи се!...

Сърдиш ли ми се, свят,
че избягах?
-Е добре.
И аз ти се сърдя тогава, 
че повод ми даде.

Но ето-
аз върнах се,
а тебе те няма.
Питам къде си?
Или просто винаги
бил си измама?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси! Отговорът се крие дълбоко във всеки от нас, според възприятията ни. Може би като повечето житейски въпроси, отговорът идва сам, след като спрем да го търсим
  • Цвети, леко закачливо и по интересен начин сътворен стих ни поднасяш с един въпрос на края, на който всеки търси отговора. Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...