21 мар. 2017 г., 23:14

Изгубен свят

1.1K 0 2

Ехоо, свят?
Появи се!

Къде си?
Няма те.
Скри се.

Аз съм тук,
просто за малко избягах-
не цупи се...
Връщам се, но теб сякаш те няма...
Покажи се!...

Сърдиш ли ми се, свят,
че избягах?
-Е добре.
И аз ти се сърдя тогава, 
че повод ми даде.

Но ето-
аз върнах се,
а тебе те няма.
Питам къде си?
Или просто винаги
бил си измама?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цветелина Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Веси! Отговорът се крие дълбоко във всеки от нас, според възприятията ни. Може би като повечето житейски въпроси, отговорът идва сам, след като спрем да го търсим
  • Цвети, леко закачливо и по интересен начин сътворен стих ни поднасяш с един въпрос на края, на който всеки търси отговора. Поздравления!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...