шана (Светлана)
2

12 dic 2010, 20:53

Изгубена

Poesía » Otra

646 0 1

Времето през мене минава.

Аз съм прозрачна.

Статична.

Тревогите, болката, скръбта,

заседнали в мене, не оставят следа.

Сразена.

Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.

Празнувах победи. Спечилих! Какво?

Самота.

Къде съм? Кога се изгубих? Защо?

Щом питам, значи ме има.

Сломена.

Не искам да Съществувам.

Искам да Бъда...

тази, която бях, преди да поискам да бъда такава, каквато съм сега.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0