12.12.2010 г., 20:53

Изгубена

649 0 1

Времето през мене минава.

Аз съм прозрачна.

Статична.

 

Тревогите, болката, скръбта,

заседнали в мене, не оставят следа.

Сразена.

 

Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.

Празнувах победи. Спечилих! Какво?

Самота.

 

Къде съм? Кога се изгубих? Защо?

Щом питам, значи ме има.

Сломена.

 

Не искам да Съществувам.

Искам да Бъда...

тази, която бях, преди да поискам да бъда такава, каквато съм сега.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...