12.12.2010 г., 20:53

Изгубена

643 0 1

Времето през мене минава.

Аз съм прозрачна.

Статична.

 

Тревогите, болката, скръбта,

заседнали в мене, не оставят следа.

Сразена.

 

Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.

Празнувах победи. Спечилих! Какво?

Самота.

 

Къде съм? Кога се изгубих? Защо?

Щом питам, значи ме има.

Сломена.

 

Не искам да Съществувам.

Искам да Бъда...

тази, която бях, преди да поискам да бъда такава, каквато съм сега.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...