12.12.2010 г., 20:53 ч.

Изгубена 

  Поезия » Друга
548 0 1
Времето през мене минава.
Аз съм прозрачна.
Статична.
Тревогите, болката, скръбта,
заседнали в мене, не оставят следа.
Сразена.
Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.
Празнувах победи. Спечилих! Какво?
Самота.
Къде съм? Кога се изгубих? Защо?
Щом питам, значи ме има.
Сломена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Всички права запазени

Предложения
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Сърцето ми е с форма на юмрук и често се обръща срещу себе си. Почти инфарктно теб те няма тук, почт...
  • Нарисувай ме! Първо със точици, после трябва да свържеш контурите. Но не бързай! Не бързай, художник...

Още произведения »