шана (Светлана)
2

Dec 12, 2010, 8:53 PM

Изгубена

Poetry » Other

648 0 1

Времето през мене минава.

Аз съм прозрачна.

Статична.

Тревогите, болката, скръбта,

заседнали в мене, не оставят следа.

Сразена.

Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.

Празнувах победи. Спечилих! Какво?

Самота.

Къде съм? Кога се изгубих? Защо?

Щом питам, значи ме има.

Сломена.

Не искам да Съществувам.

Искам да Бъда...

тази, която бях, преди да поискам да бъда такава, каквато съм сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9