12 дек. 2010 г., 20:53

Изгубена

651 0 1

Времето през мене минава.

Аз съм прозрачна.

Статична.

 

Тревогите, болката, скръбта,

заседнали в мене, не оставят следа.

Сразена.

 

Преследвах мечти. Превърнах ги в спомен.

Празнувах победи. Спечилих! Какво?

Самота.

 

Къде съм? Кога се изгубих? Защо?

Щом питам, значи ме има.

Сломена.

 

Не искам да Съществувам.

Искам да Бъда...

тази, която бях, преди да поискам да бъда такава, каквато съм сега.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...